добре дошли в моя уеб сайт

Риболов на шарани през пролетта

Здравейте, драги читатели на списание “Риби и такъми”!
Дългата и студена зима си заминава и най-после идва пролетта, а именно това е сезонът, когато гладните шарани излизат от зимната си летаргия и идва моментът да излъжем ако не рибата на живота си, то някой добре охранен шаран.
Според мен през април, когато времето осезателно се затопля и денят се увеличава, шараните все още се задържат в по-дълбоките части на водоемите. Моите успехи в риболова на шаран винаги са били по-добри, когато през топлата слънчева пролет ловя шараните в дълбоката вода. Тогава съм имал много успешни излети.

 

За такъмите

Ще се спра накратко на такъмите, които използвам. За мен е важно да подчертая, че ловя шараните по модерните и хуманни начини, които се използват почти в цял свят. Чепаретата, капани, кюспета, пружини и прочее за мен вече са в историята от около 10 г.
Въдиците, които използвам са марка Shakespeare модел Powerplay 2.75lb - това е изключително качествена въдица, оборудвана изцяло с “Фуджи” елементи и разбира се, което е най-важно, е параболична. Параболичната акция на пръчката изморява по-бързо шарана, понася по-добре резките напъни на рибата наляво и надясно; разкъсването на устата е почти невъзможно, ако разбира се не правим хамалски истории, и най-важното - насладата от борбата и изваждането на рибата е уникално.
Аз съм от риболовците, които са се посветили изцяло на този риболов, и точно затова съм избрал класическа макара – за мен най-добрата е модела на Shimano BigBaitRunner.
Влакната, които винаги съм използвал са предимно от 0,29 мм до 0,35мм, като марките, които предпочитам са Barkley и напоследък Bulet на Kevin Nash. За поводите за риболов на шаран може да се напише много, вече всяка фирма, произвеждаща шаранджийски такъми, предлага и материали за изработването на поводи. Поводите, на които изцяло се доверявам, са модели на Kryston, Fox, Nash и Suffix. Използвам напоследък много често поводи от флуорокарбон. Презентацията на стръвта с почти невидимия флуорокарбон на дъното е идеален начина да хванем хубава риба, а поради неговата твърдост го предпочитам, когато ловя от ръка.

 

На Казичене

Искам да ви разкажа за един пролетен риболов с мой приятели на платения водоем в Казичане до затвора. На водоема пристигнахме в 05.00 часа сутринта и заехме местата, на които бяхме решили да ловим предния ден. Водоемът е идеален за еднодневен излет, има достатъчно едри риби, осеян е със закачки и риболовът, общо взето, не е от най-лесните.
Захранката, която бяхме приготвили за този риболов, се състоеше от сварен коноп, царевица и натрошени протеинови топчета. Топчетата бяха с аромата на ягода, затова ароматизирахме с лек ягодов аромат и самата царевица и конопа. Разполагахме с плуващи и потъващи топчета, както купешки така и домашно производство.
За този риболов използвахме лодка, посредством която вкарахме стръвта, захранката и въдиците на определените от нас меса. Захранихме с около две шепи на въдица и зачакахме.
За този риболов използвахме възможно най-опростени монтажи – Safety Bolt Rig със 100-грамова тежест, 25-сантиметрови поводи Kryston Mantis, куки Korda Long Shank №4 с по едно плуващо и “снежен човек” (потъващо и плуващо в комбинация).
Преценихме, че в дадената ситуация е по-правилно да търсим рибите в по-дълбокото. Първото кълване не закъсня. Лявата ми въдица на плуващо топче ягода започна бясно да развива, последва засечка и след кратка борба на брега ми правеше компания прекрасен 6-килограмов люспест шаран. веднага заредих и заложих въдицата на същото място.
В този ден времето беше доста променливо - ту грееше силно слънце, ту започваше да вали проливен дъжд. Така беше целия ден. За радост обаче рибите не ни дадоха и минута време да мислим за дъжда и за калта, в която газехме. След около половин час имах отново много силен удар - пак на същата въдица.
Докато моя приятел Веско ми загребе рибата с кепа, на средната ми въдица авансът направо се запали – пак тичане и отново уникална борба... Рибите се съпротивляваха много яко. В кепа се озова още един добър шаран. Измерихме ги и двата - единият тежеше 9 кг, а другият 7 кг.
Този ден беше уникален и целия премина в бесни кълванета и вадене на риба. Имахме около двадесет удара, от които две риби се откачиха. Това се случи в най-силния дъжд, и може би не заради дъжда, а заради самите нас - за да не ни намокри до кости, явно напъвахме рибите повечко от необходимото.
Имахме 18 риби в саковете, от които 16 шарана и 2 амура. Шараните до един бяха много хубави - от 6 кг до 11 кг. Аз имах удоволствието да хвана 12 риби, от които най-голямата ми беше 9.500 кг, а най-малката 6 кг - рекрасен двудневен риболов.

 

На Студена

Сещам се и за един риболов на язовир “Студена”. Там нещата не стоят като на “Казичане”. Напоследък язовирът направо гъмжи от раци, затова и тактиката ми е по-различна. На този водоем винаги залагам на малкото храна, противно на мисленето, че раците я съсипват моментално.
Мястото, на което щях да ловя, се намира на около 120 м от брега. Там реката прави завой и идва близо до брега. Дъното е здраво, като почти цялото е покрито с камъни. Започвам риболова една седмица по-рано, като захранвам мястото с 10 кг накисната царевица, коноп и незначително количество топчета, и оставям храната да си свърши работата. Какво ще рече това? Голяма част от царевицата и конопа пропадат между камъните и започват да отделят съблазнителния си аромат измежду дупките в камъните. Единствено шаранът е в състояние обаче да изсмуче семената. Именно с това си обяснявам факта, че след седмица на петното имам риба в язовир, пълен с раци.
По принцип раците изобщо не ме притесняват. Когато вкарвам въдиците, пръскам по-нарядко предимно царевица - това отнема повече време на раците да съсипят стръвта, а и има шанс шаранът да я намери по-бързо. Важното е да въртим шараните на петното. Когато шараните се завъртят трайно на петното, тогава активността на раците намалява - та нали именно шараните именно тях ги хрускат като бонбони!
Да се върнем на излета. Имах време да ловя на язовира много кратко - 4 дни. Пристигнах в петък сутринта, разпънах въдиците, като компания ми правеше едно приятелче Люси, който не е риболовец, но му беше интересно какво е това шаранджийски риболов. Вкарахме на петното 5 въдици, захранихме с много малко царевица над самите въдици и се заехме с построяването на палатката, маса и необходимите удобства. Нощта срещу събота беше много студена, а и се изгърмя такъв дъжд, че замалко да ни издави. Почти не спахме в очакване на сутринта. Станахме почти по тъмно. Небето се бе изяснило. Направихме си кафе и зачакахме с нетърпение ще има ли активност на рибите. Когато около 07.00 часа започна да се вижда шамандурата, където бяхме захранили, забелязах, че периодично се обръщат шарани, и в този момент тишината беше пронизана от дългоочаквания звук - без други предупредителни писукания, сигнализаторът нададе вой, без да спира. Борбата ми отне 15 минути. Поради чистия бряг не използвах лодка за вадене на рибите, и без никакво бързане си ги вадех спокойно от брега. Готово! В кепа си разменихме погледи с уникално красив див шаран 8.500 кг.
До края на деня имах още два удара по обед, като едната риба се откачи, а другата се оказа диваче 6 кг. С две добри на размер риби си заслужаваше да пием по една ракийка и да очакваме, че неделята ще бъде по-дашна.
Неделният удар не закъсня и дойде по-рано от съботния - в 6. 30 една от въдиците ми запищя като луда. Докато се борех с рибата и подвиквах на Люси да се събуди и да ми донесе кепа, крайната ми въдица тръгна и тя с “пиииииип”... Нямаше спиране! И тогава Люси, който никога не беше ловил риба, я засече и започна да я вади с малко обяснения от моя страна как да настрои аванса, за да няма късане в близост до брега. Накрая извадихме успешно два шарана - моят 7 кг, неговият 5кг.
За съжаление понеделникът дойде много бързо. През този ден нямаше кълване, но и с тези 4 риби за мен излетът беше напълно успешен. И четирите шарана клъвнаха на царевица, като на малко по-дълъг косъм нижехме по 4 зърна царевица с един повдигач, монтажи Safety с откачаща се тежест 120 г - нищо сложно.
Искам да кажа още нещо за раците, които понякога ни нападат безмилостно. В един от излетите си на същия язовир раците просто нямаха спирка: Рано ставане, презареждане на въдиците, захранване и чакане... НИЩО!!! След третия ден от риболова при поредното презареждане установихме, че на повече от половината въдици стръвта, било царевица или топче, си стои на куките, предъфкана, премятана от раците, но си още там. Тогава решихме да ги презаредим и без да ги пипаме 48 часа, въпреки активността на раците, започнахме да ловим шарани. Едва след като разредихме презареждането на въдиците започнахме да ловим! През последния ден на риболова имах късмета да хвана уникален люспест шаран, дивак 9 кг, на стръв плуващо протеиново топче ананас, престояло 48 часа между бойните редици на раците. От топчето беше останала една трета и не приличаше на нищо, но и толкова малка частица бе изкушила красивата и разбира се лакома риба.
От този риболов си извадих заключение за раците, и знам, че не са толкова страшни. Чувал съм даже колеги да казват, че когато ловят шарани в язовири, богати на раци, не дойдат ли раците на хранителното петно, да не очакваме и шарани. Може би това наистина е вярно.
И така, да се върна отново на темата за пролетта. Не всеки язовир и езеро са еднакви - едни са плитки, други дълбоки, но моето мнение е, че при първите слънчеви дни шараните не бързат да излизат към плитчините, затова ви предлагам да се застраховате и да вкарате въдици в по-дълбоките и перспективни места. Най-важното обаче е през свободното време да сме на любимите водоеми и да пробваме - резултатите идват само тогава!
Късмет и наслука на всички колеги!

Уеб сайт в alle.bg